План на преразказа изглежда като излишна стъпка, докато не разбереш при какви условия се пише преразказът на изпита. Текстът се чува веднъж, после се чете самостоятелно петнайсет минути, бележки не се позволяват през цялото това време, а накрая екземплярът се връща на квесторите. Оттам нататък разполагаш само с това, което си задържал в главата си.
Точно затова планът върши работа. Той е начинът да превърнеш прочетеното в подредена верига, преди да е започнало да се разпада.
Планът се прави наум, записва се веднага
Докато четеш самостоятелно, не се опитвай да запомниш изречения. Търси събитията и връзките между тях, тоест отговорите на въпросите кой, какво прави и защо се стига до следващото.
В мига, в който текстът напусне чина, обръщаш черновата и записваш плана. Три до пет минути стигат, а ползата е двойна: планът остава пред очите ти през цялото писане и освобождава главата ти да мисли за езика.
Как изглежда добрият план
Работещият план се състои от кратки изречения, всяко от които назовава едно събитие. Описанията, чувствата и подробностите не влизат в него, защото те се сещат сами, щом събитието е записано.
Ето как изглежда план на кратък разказ:
- Момчето пристига в селото при дядо си за лятото.
- Двамата работят заедно в градината и вечер разговарят.
- Една сутрин дядото не става от леглото.
- Момчето вика съседите, които довеждат лекар.
- Лекарят препоръчва почивка и някой до болния.
- Момчето решава да остане до края на ваканцията.
Шест реда, около трийсет секунди писане, а цялата верига стои пред теб. Забележи, че всеки ред води логично към следващия, тоест ако някъде връзката се къса, значи си пропуснал събитие и още сега можеш да го добавиш.
Отбележи си и трите неща, които се забравят
Освен събитията, на черновата слагай отстрани три бележки, които после спасяват точки.
- Имената. Точното изписване на героите и местата, защото сгрешено име личи веднага.
- Гледната точка. Една дума за дидактическата задача, например „от името на дядото“, за да не се отклониш към средата.
- Репликите. Кой на кого какво казва, съвсем накратко, защото преобразуването на пряката реч носи четири точки.
Как да разпределиш деветдесетте минути
| Стъпка | Време |
|---|---|
| План и бележки на черновата | 5 минути |
| Обмисляне на началото и на дидактическата задача | 5 минути |
| Писане на беловата | 60 минути |
| Проверка на правопис, време и абзаци | 15 минути |
| Резерв | 5 минути |
Най-често пропусканата стъпка е последната четвърт час. Мнозина пишат до последната минута и предават текст, в който има три поправими грешки, всяка от които струва точка.
От плана към преразказа
Всеки ред от плана се разгръща в един абзац. Шест реда дават шест абзаца, което е точно добрата мярка за графичното оформление.
При разгръщането добавяш подробностите, които помниш, и преобразуваш репликите в непряка реч. Основното глаголно време избираш на първия абзац и го спазваш до края, без прескачане.
Ако някъде подробност не си я спомняш точно, я пропускаш. Измислената подробност се брои за грешка по съдържание, докато пропуснатото описание обикновено минава незабелязано.
Упражнението, което дава най-бърз резултат
Вземи произволен разказ, прочети го веднъж и веднага затвори книгата. Напиши плана по памет, после отвори отново и сравни: кои събития липсват и къде веригата се къса.
Пет такива упражнения променят начина, по който четеш. Започваш да следиш събитията, докато четеш, вместо да ги възстановяваш след това, а именно това умение мери изпитът.
Оттук нататък виж какво точно се търси в преразказа с дидактическа задача и по кои осем критерия се дават 35-те точки.
Виж още
- Какво се търси в преразказ с дидактическа задача – тайните на добрия резултат
- НВО БЕЛ
- Как да Анализираме Литературни Текстове
Ако подготвяте седмокласник, вижте курса за НВО по български език и литература в Пловдив, където тези умения се тренират върху истински изпитни задачи.