Частите на речта рядко се питат направо на националното външно оценяване. Питат за пълен и кратък член, за правопис на глаголни форми, за съгласуване, за учтива форма, а всяка от тези задачи се решава за секунди, щом знаеш с каква дума си имаш работа. Затова разпознаването на частите на речта носи много повече точки, отколкото изглежда на пръв поглед.
В българския език частите на речта са десет. Пет от тях променят формата си (изменяеми), а другите пет остават еднакви, където и да попаднат в изречението.
Трите въпроса, които вършат работа
Вместо да наизустяваш определения, задавай на всяка дума три въпроса в този ред.
1. Какво означава думата
Предмет или явление (дете, радост, град), признак (весел, дървен), количество или ред (три, седми), действие или състояние (пиша, спя), обстоятелство към действието (бързо, вчера, тук). Този въпрос обикновено отсява четири или пет възможности наведнъж.
2. Мени ли се формата ѝ
Опитай да сложиш думата в множествено число, да я членуваш или да я поставиш в друго лице. Ако се получава (дете, деца, детето), думата е изменяема. Ако звучи невъзможно (вчера, вчерата), пред теб стои неизменяема част на речта и остават само пет варианта.
3. Каква служба изпълнява в изречението
Една и съща дума може да принадлежи към различни части на речта според мястото си. Точно този въпрос решава спорните случаи, за които става дума по-долу.
Изменяемите пет
Съществително име. Назовава предмет, лице, явление или понятие. Има род, число, може да се членува: учител, учителят, учители. Проверката е дали пред думата стои естествено „един, една, едно“.
Прилагателно име. Назовава признак и се съгласува със съществителното: голям град, голяма стая, големи къщи. Мени се по род и число заедно с думата, която пояснява, и това е най-сигурният ѝ отличителен белег.
Числително име. Показва количество (пет, двайсет, няколко) или ред (първи, десети). Бройните форми при мъжки род са отделна честа грешка на изпита: два стола, но двама ученици.
Местоимение. Замества име, без да го назовава: аз, той, себе си, този, който, някой, никой, всеки. Ако можеш да върнеш на мястото ѝ конкретна дума от предишното изречение, значи си хванал местоимение.
Глагол. Означава действие или състояние и се мени по лице, число, време и наклонение: чета, четох, ще чета, четял. Глаголът е единствената част на речта с време, така че въпросът „кога се случва това“ го издава веднага.
Неизменяемите пет
Наречие. Пояснява глагол и отговаря на въпросите как, кога, къде, колко: бързо, вчера, наблизо, много. Формата му никога не се променя.
Предлог. Свързва думи и показва отношение между тях: в, на, с, от, към, заради, около. След предлог винаги идва име или местоимение.
Съюз. Свързва еднородни части или цели изречения: и, но, а, или, защото, макар че. Ако махнеш думата и изречението се разпада на две, това е съюз.
Частица. Няма самостоятелно значение, но променя смисъла или образува форми: не, ли, да, ще, най, дали, нека. Частиците се учат най-лесно наизуст, защото са малко на брой.
Междуметие. Предава чувство или звук и стои настрани от строежа на изречението: ах, ох, брей, ура. Почти винаги се отделя със запетая.
Таблица за бърза проверка
| Част на речта | Въпрос към нея | Пример |
|---|---|---|
| Съществително | кой, какво | ученик, свобода |
| Прилагателно | какъв, каква, какво | умен, светла |
| Числително | колко, кой по ред | седем, трети |
| Местоимение | кого замества | той, този, който |
| Глагол | какво прави, кога | тича, написах |
| Наречие | как, кога, къде | тихо, снощи |
| Предлог | какво свързва с име | под, заради |
| Съюз | какво свързва в изречението | и, защото |
| Частица | какво променя | не, ли, най |
| Междуметие | какво чувство предава | ах, ура |
Разбор на изречение дума по дума
Вземи изречението „Двете момичета бързо дописаха писмото и го оставиха на масата.“
- Двете показва количество и е членувано, значи е числително бройно име.
- момичета назовава лица и стои в множествено число, значи е съществително име.
- бързо пояснява как е извършено действието и не се мени, значи е наречие.
- дописаха има лице, число и минало време, значи е глагол.
- писмото е членувано съществително име.
- и свързва двете действия, значи е съюз.
- го замества „писмото“, значи е кратка форма на лично местоимение.
- оставиха отново е глагол в минало свършено време.
- на показва отношение и стои пред име, значи е предлог.
- масата е членувано съществително име.
Едно изречение покрива седем от десетте части на речта. За останалите три стига „Ах, не забравяй да провериш!“, където ах е междуметие, а не и да са частици.
Думите, които сменят страната си
Най-честите грешки идват от думи, които изглеждат еднакво, но принадлежат към различни части на речта според изречението.
- Небето е чисто (прилагателно, съгласува се с „небе“) срещу Пиши чисто (наречие, пояснява глагола).
- Сутринта беше мразовита (съществително) срещу Сутрин ставам в седем (наречие).
- Прибрах се преди обяда (предлог) срещу Той пристигна преди (наречие).
- Работи като инженер (предлог) срещу Тичаше, като че ли го гонят (част от съюз).
Правилото е едно: частта на речта се определя от службата в конкретното изречение, така че решението идва чак след като си прочел цялото изречение.
Как да се упражняваш за десет минути на ден
Отвори учебника по литература на произволна страница и вземи първите три изречения. Надпиши всяка дума с две букви (СИ, ПИ, ЧИ, М, Г, Н, ПР, С, Ч, МЖ), после провери спорните с трите въпроса отгоре. След седмица такова упражнение отнема по-малко от минута на изречение.
Полезно е да го правиш върху текстове, които и без това четеш за училище, защото същите умения ти трябват и когато пишеш. Виж как се подготвя план на преразказа и какво се търси в преразказ с дидактическа задача, където разпознаването на глаголните форми решава голяма част от точките.
Виж още
- 5 стратегии за решаване на задачи по четене с разбиране за НВО
- Как да пишем резюме на текст без грешки – стъпка по стъпка
- Най-честите правописни грешки на НВО – и как да ги избегнем (7. клас)
Ако подготвяте седмокласник, вижте курса за НВО по български език и литература в Пловдив, където тези умения се тренират върху истински изпитни задачи.